РЕЗУЛТАТИТЕ НАКРАТКО

Участници в изследването

В изследването взеха участие 4564 младежи на възраст между 13 и 17 години от България, Кипър, Англия, Италия и Норвегия.
Повечето от тях (72%, брой = 3277) споделят, че са имали гадже. 96% са имали отношения с партньор от противоположния пол, а 4% – с партньор от същия пол.

Онлайн емоционално насилие

40% от младите хора, които са имали връзка, споделят, че са преживяли някаква форма на онлайн насилие.
Контролиращото поведение („партньорът ми определя с кого мога да се срещам“) и следенето („партньорът ми непрекъснато ме проверява“) са най-честите форми.
Онлайн насилието включва контрол и следене чрез мобилни устройства, компютър или таблет.

  • Унизително поведение или унизителни съобщения
  • Публикуване на неприятни коментари, които другите могат да видят
  • Заплахи по телефона или чрез съобщения
  • Опити за контрол и ограничаване на излизанията или срещите ти с приятели
  • Непрестанни проверки с кого си и какво правиш

Емоционално насилие на живо

В зависимост от държавата, между 31% и 59% от момичетата и между 19% и 41% от момчетата са били обект на емоционално насилие на живо.

Това включва:

  • Държи се унизително / Унизява те
  • Вика ти и/или те обижда
  • Критикува те за външния ти вид, тялото ти, приятелите и семейството ти
  • Чувстваш се физически застрашен

Физическо насилие

Във всяка една от страните между 9% и 22% от момичетата и 8% и 15% от момчетата споделят, че са били обект на някаква форма на физическо насилие от страна на партньора си.
Това включва:

  • Удряне на шамар, бутане, блъскане или притискане
  • Употреба на по-сериозна физическа сила като удряне с юмруци, удряне с твърди предмети, душене, ритане

Много малко младежи споделят за изключително тежки форми на насилие.

Сексуално насилие

Между 17% и 41% от момичетата и между 9% и 25% от момчетата споделят, че са били обект на сексуално насилие.
В повечето случаи става въпрос за емоционален натиск, а не за употреба на сила.
Това включва натиск за интимно докосване, сексулен акт или други сексуални действия.

Всички форми на насилие

Когато се комбинират всички отговори, става ясно, че във всяка страна между 53% и 66% от младите жени и между 32% и 69% от младите мъже са били обект на поне една форма на насилие.
Процентът на момичетата, преживели насилие, е сравним в различните държави, но в Англия и Италия е най-висок.
Процентът на момчетата варира – в Италия е най-висок, а в Англия и Норвегия е най-нисък.

Последици от насилието

Момичетата по-често от момчетата споделят само негативни последици от насилието.
Това включва страх, срам, тъга, унижение, ниско самочувствие, яд, раздразнение и шок.
Момчетата по-често от момичетата споделят, че насилието не им се е отразило или има позитивни последици – чувстват се обичани, с повишено самочувствие, желани, пазени или ги забавлява.
Разликата в гледната точка на момчетата и момичетата е най-явна при сексуалното насилие. В тези случаи между 81% и 96% от момичетатa споделят само негативни последици, докато делът на момчетата е наполовина – между 25% и 40%.
Изглежда, че насилието има по-голямо въздействие върху момичетата, отколкото върху момчетата.

Изпращане и получаване на сексуални съобщения

Сред младежите от петте държави между 6% и 44% от момичетата и между 15% и 32% от момчетата споделят, че са изпращали сексуално съобщение или открито сексуална снимка.
Между 9% и 42% от момичетата и между 9% и 13% от момчетата споделят, че съобщението, което са изпратили на партньора си, е било видяно и от други хора.
В Кипър само един човек споделя, че партньорът е показал такова съобщение на други хора.
Между 13% и 59% от младите жени споделят, че изпращането на сексуално съобщение или снимка е имало негативни последици за тях.
Същото важи за между 9% и 25% от младите мъже.

Търсене на помощ

При всички случаи на насилие младите хора най-често се обръщат към приятелите си или не споделят с никого.
Много малко от тях споделят с родителите си или с професионалисти като например учители, макар че това понякога помага:

„Обикновено казваме на приятелите си. Но ако си наистина близък с родителите си, можеш да се обърнеш към тях или към друг роднина, на когото имаш доверие, че ще те разбере […] някой, който е по-възрастен и по-опитен и може да те посъветва.А после ти решаваш дали ще послушаш съвета или не“

„Помислих си, че е по-добре да кажа на учител, отколкото просто да седя и да получавам съобщение след съобщение.…Имах уговорка с учителите, че когато стане непоносимо, мога да изляза от класната стая за половин час, да се поразходя, да подишам свеж въздух, да помисля, това беше много полезно.“